Речник

улàвям се, -яш се, несв.; уловя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Държа се за някого или за нещо, обикн. с ръце; залавям се, хващам се. Те (децата) все зяпаха по Ния и току посягаха да се уловят, за полите ѝ. Дим. Талев. Той се улови на хорото между двете ни. А. Каменова. Уловил се като слепец за тояга. Погов. Давещият за сламката се улавя. Погов. 2. Разг. Почвам да се занимавам с нещо; заемам се, залавям се. Принудих се пак да се уловя у старото си занятие — учителството. П. Р. Славейков. Когато човек се улови здраво за една работа, сполучва. Вазов. 3. Прен. Възлагам надежда на някого или нещо; уповавам се, осланям се, разчитам. Той се улови яко за таз последна надежда. Блъсков. Тя беше се уловила за тази мисъл и — търпеше и мълчеше. Г. Райчев. 4. Прен. Разг. Търся повод или причини за караници, подигравки, оправдания и др.; заяждам се. Миле Рибар дойде въоръжен с кама и револвер Вардарски се улови за него: — Ти, Миле, какво Да не си превземаш конака! Дим. Талев. □ Улавяме се за гушите (гуша за гуша или за косите) (разг.) — силно се спречкваме, свиваме се. Ние тука рано или късно ще се уловим с агите гуша за гуша. Дим. Талев. Но в същия миг от друга страна царят и испанският гранд се счепкаха и се уловиха за косите. Вазов. Улавям се в примката (в капана) (разг.) — повярвам в някаква скроена за мене измама. Нечо смигна иронически на Стефчов, като че му казваше: улови се клетият в примката. Вазов. Улавям се на въдицата (разг.) — бивам измамен, подведен. Има купувачи, които разбират тия трикове, но има и такива, които се улавят на въдицата. Г. Белев. Уловил ли си се на хорото, ще играеш (ще тропаш) (послов.) — започнал ли си нещо, трябва да го продължиш до край въпреки нежеланието си.